Видях го пръв!
Монтьор във кръв!
Крещях за помощ,
ръкомахах,
надвиквайки се със машините.
И никой не ме чу!
А той лежеше мъртъв.
Мъртвият монтьор.
Тогава се сетих,
за онези милиарди нощи,
в които и аз лежах така,
устата в кръв,
изтича от ушите ми животът...
А този тук, умря.
Не за кауза,
не загина за родината,
в война!
Умря в родината,
на мръсния заводски под,
за някакви стотина лева!
Родината не го видя.
Не бе герой за нея!
Един монтьор,
лежащ във кръв.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены