Всичко започна 

в онзи бар, където 

пътищата ни се пресякоха, 

в онази задимена стая 

на по цигара,

далеч от хорските смехове.

И всичко продължи 

В онова кафене,

когато ме прегърна 

по онзи начин,

който няма да забравя...

И разговора ни 

на по сладолед 

на пейката пред езерата.

Ще помня онази вечер,

Когато влаковете бяха спрели

и бях сгушена в таксито до теб,

и четката ми за зъби в банята ти,

кухнята ти рано сутрин 

И сбогуванията на

спирката пред вас.

Лятото ще запечатам с

разходка под люляковото небе

сред цветята в 

ботаническата градина

и вечерта в 

италиянския ресторант

няма да забравя

коженото ти яке,

което ти стоеше толкова хубаво.

И как се преструваше, че харесваш 

моето здравословно готвене,

а аз  сядах на перваза у вас,

а да наблюдавам съседската

тераса с кактусите

и как ми казваше:

“Малка топчица човек”,

докато се свивах на кълбо 

в чаршафите ти.

И как отидохме в

галерията до банката,

в която работеше,

с художника, чиито картини

родителите ти колекционират.

И как пренебрегвахме света,

за да се целуваме в тъмната стая

с прожекциите.

Ще помня завинаги 

целувката преди да заминеш в

Лондон.

Целувка, бележеща

края на лятото...

и как сърцето ми се разби 

след няколко коктейла

в онзи закътан бар,

защото пътищата ни веднъж 

преплели се, се бяха  отклонили...

но ти винаги намираш

начин да се върнеш

и ме караш да те търся 

сред хората в концертната

зала, докато съм с онзи другия...

и не оставяш мислите ми 

вечер, връщаш се 

и ме хващаш за ръка,

но не веднага-

трябват ти няколко светофара,

за да разбереш това, 

което отдавна съм разбрала.

И няма няма да забравя за 

целувките ни под дъжда

и онова кафене с песента на Sade: 

You’ll always know 

Reason why 

We could have had 

The moon and the sky 

You’ll always know 

Reason why this love

Reason why this love

Ain’t gon’ let you go