valcanyon (Валентин Миленов)
787 1822
26 янв. 2018 г., 23:52

Море от Тъга 

  Поэзия » Философская
482 0 7

  Море от тъга

 

Море от тъга е моята душа,

тъжни вълнѝ, вълнá след вълнá!

Измий ми, море, раната кървяща сега,

раненото сърце, кървящи от любовта.

 

Пак съм при теб както преди, мое море,

до теб съм, над нас е само мрачното небе!

На теб говоря само ти ме разбра,

изпрати ми Голямата си вълна.

 

И ти като мен какво ли не преживя,

бури и урагани, а ми прати вълна.

Спокойна вълнá, да, успокой моята душа!

 

Разбрах те мое море тук и сега.

Животът продължава, не е само Тъга!

Ще дойде Тя, а и с нея Любовта някога!

Довиждане мое море не сбогом, сега,

пак ще дойда при теб, дано с усмивка.

Няма да бъда сам, ще имам жена,

ще доведа и мойте синове, мойте деца!

Идва лятото ще доведе Любовта!

© Валентин Миленов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??