Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи?
Какво ме кара да извикам "Чакай ме!"
Ще се завърна, за да пия още
от твоя дивен чар - с крила на чайка!
Какво си ти за дните ми заети...
Аз искам да попия тази същност,
с която се стремиш към бреговете
и с галещи вълнѝ - назад се връщаш! ...