2 дек. 2012 г., 11:45

Морето 

  Поэзия » Любовная
814 0 8
Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната
от болката на клетви и лъжи.
Сега аз нося морските въпроси
реша ли, че по тебе ме боли…
До синьо вярвам, че си мой във утрото
и морски раждам всеки идващ ден.
Какво, че от безумие е трудно
да бъда с теб и ти да бъдеш с мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Предложения
: ??:??