Морето
Слънчеви лъчи се гонят по вълните,
а те една след друга, както и мечтите,
пенливо се разбиват на брега!
Студени са вече, идва есента,
но нищо, това е кръговрата в природата.
Ще минат бързо мразовитите и дни,
с теб мое море ще останем пак сами.
Но нищо, времето лети, ще дойде пролетта,
едно ново начало, така е и в живота.
Ти чакай ме мое море, ще дойда някога,
а ти ще ме поздравиш с топла, голяма вълна!
Ще си говорим както някога,
дано я срещна и доведа любима жена!
И ти сега самотно си като мен,
тъжно и скучно минава всеки ден.
Но има вяра в мен една,
да дойда при теб с моите деца,
две прекрасни, добри същества,
с малки и добри сърца!
Ще бъдем заедно аз, ти мое море и обичта!
© Валентин Миленов Все права защищены