Морето е моята жажда,
Безкраят му - моят предел.
Душата ми там се възражда
и литва с криле на Орел
към Слънце, което обсажда
с космическа воля и цел.
Но често Духът отмалява -
тогава сред пясъка спреш.
Едничка мечта ти остава
на морския бряг да умреш,
в Зората, когато изгрява
с един всепостигащ копнеж.
© Вълчо Шукерски Все права защищены