В сърцето си чувам прибои –
на топлото синьо море
вълните все още са мои
и белите му брегове!
Изпраща ми денем по вятъра
солените свои сълзи:
блестят те – слънца в необята,
а нощем – най-светли искри!
Морето е моята бездна,
тъй тиха и ярка в съня –
с любов от душата си звездна
на мене нарекло звезда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.