Морето, на което се молим

15 дек. 2012 г., 21:03

Поэзия

631 0 2

Най-странното море е любовта,

вълните му са яростни и диви,

разбиват и гранитната скала.

Удавниците в него са щастливи.

И никой не мечтае за брега,

попадне ли веднъж случайно в него.

Най-исканият остров е Мечта.

Желание и страст са морско ехо.

Над неговите бисерни води

летят на воля птици сладкогласни.

Дори и денем къпят се звезди

и всичко е вълшебно и прекрасно.

Всяка лодка има собствен курс,

но всяка търси само светлината.

Не е солено, има своя вкус

и винаги е милвано от вятър.

Ковчег за него Ной не би сглобил,

за да предпази давещите хора.

В морето Бог сърцето си е скрил

и затова сега натам се молим.

djudjii (Жанет Велкова)

2012-12-16T18:41:44+02:00

"И никой не мечтае за брега" камо ли за спасителен пояс, давиш се и ти е кеееф
Много хубав първи куплет!
nikkollina (Скорпионка)

2012-12-16T05:41:15+02:00

Поздравявам те за морето от любов!