4 нояб. 2007 г., 23:44

Морето питаше... 

  Поэзия
487 0 6

Морето с обич дивна ме зовеше,

шепотно-пенливо то мълчеше,

развяло своите буйни коси

от шеметно сини вълни...

Разпиляло ги по златния бряг

в своя пясъчен тихо шепнещ бяг...

Морето питаше къде съм -

защо не идвам в топлия му сън...

Какво ме спира и задържа

на мястото далечно, тъй забързано...

Защо не се обвия в тишината му;

защо не покрия с коси самотата му,

защо не стопя в морето тъгата си,

защо не открия от брега... аз душата си...

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??