Помниш ли, когато солени въздишки

се отмиваха от пурпурен залив,

а вълните безплатно раздаваха

на брега белоснежни целувки?

Помниш ли триумфа на сивото

сред пейзажа на смрачения град?

Още търсиш ли пулса на детство

в седефено-мидния свят?

Едно лято, завинаги носено

на гърба на осмокраките рачета...

Как крадяха си белокрилите гларуси

с крясък синеоки отблясъци!

Вглежда ли се още в душата ти

онази портокалова пълнолика луна

безочливо на звездите показала

голотата си, залюляна без свян.

Със руни от скандинавските приказки

белязан си остана морският бряг

пак събирам в джоб на носталгия

сълзи от русалките - перли от сняг...

Не, не казвай, че помниш ти -

притихнал в смиреност, с кадифени очи!

Остави ме... сама... в мойта кула от спомени,

мойта морска душа на морския град принадлежи!!!