6 сент. 2019 г., 19:34

Морска орис 

  Поэзия » Пейзажная
913 0 0
Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка,
буря наново корабът му навътре изтласка.
Бял лист донесе без кураж мълвата,
не може да доплува сега в мъглата.
Копае дъждът със злобните капки,
дълбае пороят нещастни порядки.
Мами мисълта с тайните тръпки
и вещае урагани със злобни нападки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1652 
Предложения
: ??:??