anvedi (Ани Виделова)
69 226
13 сент. 2009 г., 16:52

Морска приказка 

  Поэзия
891 0 6

    Морска приказка


 

Вълната, провокирана от вятъра,

във яростта намерила спасение,

изви гръбнак, навири гребен,

в гордостта потъпка примирение.

 

На пръсти вдигна се - да стигне

високо във небето птиците.

Вятърът не пусна я да кривне,

невярващ, че летяла е с орлите.

 

Посоката ù вярна той показа,

отблъсна я по морската безбрежност,

полетяла, с гордата осанка

вълната му повярва във безгрешност.

 

Намръщи се на каменна зъбатост,

стопираща далечен, остър взор,

тъмносиня пелерина доразпери -

явно чакаше там яростен отпор.

 

С трясък се стовари върху зъбера,

пръски захвърчаха, закипя.

Сблъсъкът посоката обърна,

подло вятърът насреща я подпря.

 

Силна бе и неуморно се замята,

неразбрала, че участва във игра -

във скалата удар, после вятър,

безмилостно я тласкаха в борба.

 

Накрая кротко се отпусна уморена,

забрави птиците, подгъна крак.

Потънала в сълзите, примирена,

в дълбините задълба във пълен мрак.

 

В морското течение под скалите

се вля, намери там покой.

Нов път показа им на рибите,

оцелели от мъртвешкия прибой.

 

Но вълшебната ù пяна нарисува

с паяжината си бели чудеса.

С картините ù още се вълнуват

море и птици, вятър и скала.

 

 

© Ани Виделова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??