juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
11 авг. 2018 г., 18:49

Морска вечност 

  Поэзия » Пейзажная
1126 3 3

Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.

 

Тук улици със каменни премени,
задъхано съдбите си пресичат,
а залези рубиненочервени,
от мачтите на кораби надничат.

 

Дантелени вълни брега докосват,
и после срамежливо си отиват,
понесли на гърба си ранни лодки,
далечен пристан тръгнали да стигнат.

 

И къпе се градът във морска вечност,

облечен в необятни хоризонти,

изгубват се във синята безбрежност,

обиди, несполуки и тревоги.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??