Днес морето ни приветства със силен плясък на вълните.
Някога, назад в спомени от мойто детство
с тях играх, 
гмурках се надолу към браздите,
нямах страх. 

Сега различно е,
приближавам само колкото да ми целунат стъпалата.
И пак забавно е,
ехото кънти, разбило се в скалата,
веселие и смях се чува от децата. 

Изгледът насища синята ми страст.
Сияйните отблясъци в неравномерен такт 
събуждат моето въображение... 

...мимолетно ангелско видение.