Лято с морски длани ме зове
в розов изгрев, с формата на пръстен,
по безкрайни медни брегове
и вълните щастие са гъсто.
Бризът като тих локомотив
с чайките лети и си бърбори,
лъч на слънцето – искрящ мотив
бърза и в стиха ще се отвори.
Плува като риба летен ден
в морската незабравима тайна,
бавен миг расте и слят е с мен,
плисваме усмивка всеодайна.