Моряци

              на всички моряци, с които плавах

(Вечер в Странота на спомените)

Влече ни Синият безкрай,

където Вечността играй,

на ветровете с танцът див –

и ритуалът му красив...

...разкъсван дълго от Страстта

поемаш към безкрайността

и е Посоката: напред (!) –

във дъжд и вятър, в жар и в лед...

Пребродиш цялата Земя,

преситен си от чудеса,

но идва ден да разбереш,

че вече време е да: спреш...

Защото много си плати́л

в годините, в които бил

си скитник де́нем и нощя́

към недокосвани неща́...

... А някъде в Безкрайността

градина с есенни цветя

тъжи като черковен звон

над рухналия бащин дом!...

... и проумяваш изведнъж

(видял Светът нашир и длъж!) –

най-дълъг в твойта самота,

ще бъде: Пътят към дома...

... а в „Тръгването“ ти целта

не е да скиташ по Света,

а в залезът на някой ден –

да се „Завърнеш“... променен...

15.10.2020.