Един следобед
Вгледал се далече
В тази синя необятна шир
Разбирам колко пуст съм вече
Загубил свой душевен мир
А вътре нещо силно ме терзае
Сърце горчиво ме боли
Насън дори не мога да ридая
А в него неусетно идваш ти
Отварят се очите уморени
Поглеждам празното легло
И болката събужда се в мене ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.