orion_g (Галя)
89 184
8 сент. 2007 г., 12:05

Мощ 

  Поэзия
537 0 5

И болката не може да ме трогне  -

аз свикнала съм, вече я търпя,

дори не ми и прави впечатление,

дори не вярвам, че е толкоз' лека тя.

На мъглата не обръщам капчица внимание,

дори да замъглява моя свят,

защото през живота си като слепец съм ходила

и пак открих къде е моят път.

Обидите не чувам, подминавам ги,

те сякаш са безсмислени за мен,

тъй кухи, тъй изстинали, тъй шантави -

те сякаш на ораторите си са в плен.

Отказах се да мисля негативно,

отказах се да плача всяка нощ.

Сега във всичко търся оптимизма

и трупам в себе си огромна мощ.

© Галя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Елена, бях тъжна, като го писах. Но идеята беше да си дам сила. Пожелавам я и на теб!
    Маги, това, което си ми написала, е част от моя девиз. Аз все още съм жива ( ) и ще ставам все по-силна, защото живота не спира да нанася удари.
    Но вашите коментари и вашата обич са част от нещата, които ме подкрепят в този доста жесток свят. Благодаря на всички ви!
  • Чедесно решение!
    Радвам се да чета стихове като твоите Галя!
    Прегръщам те!
  • Точно така , Галя , трупай мощ ,всичко ,което не ни убива ни прави по-силни.Прекрасна творба.С обич.
  • Прекрасен стих!!!Пожелавам ти наистина много оптимизъм и сила, за да се справиш!!!
Предложения
: ??:??