МОСТ
пуста есенна пътека в безкрая се извива
сам ще я премина в бягство врекъл се
да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих
изпречи ми се свят в пропаст сгушен
малки човечета погълнати от крива магистрала
на тесногръдието, робове - бързат опиянени от алчност
не намерих птица от хартия с твоето име на нея
но намерих скрито цвете стъпкано в твоята душа
бяла тиха мъгла го покрила във вечността
като на дете любовта си дадох за да
се превърне цветето безлично в мост
пропастта покрил - сам ще го премина
да остана врекъл се теб да обичам зарекъл се
© Венцислав Трифонов Все права защищены