Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина. 

Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае?

Погледът ти срещна моя,
тишината ни събра.
Вървяхме бавно до завоя,
„Как си?“ – каза с топлина.

Погали ти сърцето
с тези кратки думи.
Усмихна ми лицето,
разтопи леда помежду ни.

Този кратък въпрос
е всъщност шепот безкраен.
Като преходен мост
към свят любовен, незнаен.

Какво ще стане, не знам
и никой няма да питам.
Щом от теб съм желан
с крила любовни политам.

Без въпроси, без страх,
без фалшиви маски и роли.
Не знам, дали е грях,
че душите са ни голи?