5 мая 2007 г., 20:36

Мост от вечност 

  Поэзия
571 0 5
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Треперещи ръце...
капки дъжд събират...
В очите огън гори...

Прокарваш днес ръка
по мостове покрити...
единствено с... ръжда.

Да спре дъжда...
Сърцето ти желае,
уморено от прохлада.

Пепел... вече събираш
в ръжда се дави денят.
Нима тъгата избираш...

Последна крачка направи,
но уверена да бъде тя...
Мост от вечност издигни

... и от прахта се изправи
През него премини...
... за всичко забрави.

Единствено себе си...

... от днес...
... бъди


  

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Единствено себе си бъди, на живота усмивка подари,а мостът е с начало и край, от другата страна посрещни истинският Аз.

  • Не зная какво да кажа...!!!
    Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ...!!!
    Благодаря ти, Пламен за посвещението което си написал!
    Ако тези думи ти се струват малко изтъркани, ще ти кажа, че това което усетих в сърцето си не може да се опише и с най-силните думи!!!
    Този мост, аз наистина го бях забравила! А сега си мисля, че с това което оставяме тука и по белите листи, това ще бъде истинския ,,мост от вечност''. Всеки рано или късно стига до тези мостове, но когато стигне твоя мост, би тръгнал щастлив по моя последен мост!!!
    Ако не беше писал, към кой е адресирано това посвещение, аз бих написала, че е прекрасно, но сега бих казала само ,,то е за мен''!
    А това е по-вече от прекрасно!!! Благодаря!
  • Чудесен стих си посветил!!!
    Поздрави за Ани и за теб!!!
  • Браво!
    Много силно е написаното!
  • Хубаво посвещение, за прекрасен човек!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??