17 нояб. 2007 г., 14:54  

Мост за двама 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 7
1093 1 12
Нима загубваш мойте очертания
в пулсиращите вени на забравата?
А дните - малки, уморени колебания,
разкъсват мрака на изчезващото вчера.
Сега, когато тръпна във очакване,
висулки гняв пронизваха копнежа
и в шепа смачкана угасваше надеждата.
Умира ли последната целувка, пареща?
Защо сега уплашени стоим
един до друг и пушим мълчаливо?
Превърнахме и ласките, и думите във дим
и ни е тъжно и ужасно криво. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Все права защищены

Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »