Какво ли не срещнах по пътя в живота си!
Каменни хора с железни сърца!
Както вървях си спокойно и скитах се,
насреща ми - моста на любовта!
Минах по него, ти беше отсреща.
Протегна към мене ръка.
Във нея държеше вълшебното цвете
с което любов обеща.
И тръгнахме двамата по пътя единствен,
осеян с много цветя,
и както вървяхме, и както се скитахме,
пред нас се издигаше мост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация