на Ивайло Балабанов
Когато Балабанов те прославя,
когато през сълзи те велича,
като трохи събирахме България
от натрошената геройска свобода.
И мислехме за Пътя към Европа,
зачерквахме история и бит,
но се кълняхме като Пенелопа
във вярност на създадения мит.
Европа, не признаваше, че ние
сме част от нейната съдба.
Пътят прав започна да се вие ...