stelani2009 (Стела Раденкова)
19 27
30 июн. 2009 г., 21:55

Моя неизбежност 

  Поэзия » Любовная
974 0 3

Наричам те така,
защото си ми нужен
както в дъжда - подслон.
Наричам те така,
защото те очаквах,
както след лято - есента.
Чаках те,
не знаех колко и докога.
Но знаех, ще дойдеш -
както след дъжда дъга.
Търсих те дълго,
като малко дете -
в тунела светлина,
знаейки, че изход има.
Изпитвах гняв,
плаках от яд,
като не те намирах.
Дишах, мечтаех, желаех,
тревожех се, крещях.
Но не докосвах, не усещах!
Не любих, не мечтах.
Само студ и мрак!
Избрах студа, защото знаех -
ще те открия.
Отново ще ме вдъхновиш.
И продължавам -
дишам, мечтая, желая,
гледам живота право в очите.
И вече зная -
ти си моя неизбежност!!!

© Стела Раденкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Дишах, мечтаех, желаех..." Каква красива градация! И гледай..."право в очите..." Сърдечни поздрави за хубавия стих! 6
  • Неизбежност е красив начин да се примириш със съдбата. Но винаги има начин да я промениш. Затова не спирай да мечтаеш! Поздрави!
  • Дишай. Никой не е незаменим!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??