Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?

Във  фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка
заля го изобилно със пипер!

От саксиите с цветя на мама
онази със висящата молоха
защо изсипа се на моята кола?

 Но нека туй, което поетапно, бавно - 
нахлузен тъй жестоко върху мен
(на липса на късмет живота)

убиващо ме бавно - ден след ден...
да има шанс поне веднъж
в този ден да ми спаси живота!