Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра,
черешови клони се люлеят, кротко пеят
и от небесата се огъват в кадъра,
на топлите ниви се покланят и зеленеят.
Пред сутрешния пейзаж на глас изричам:
„Добре дошла, моя пролет!“,
докато хладки рекички в зноя пресичам,
и птичките разгръщат крилете си в полет. ...