Дойде на този свят в един зимен и прекрасен ден,
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка,
нежният ти глас огласяше цялата ни къща,
твоите първи стъпки,никога не ще забравя,
към мен тичаше, да те прегърна и до сърцето си да те пазя.
Като за миг израсна и тръгна по света,
с много труд и доброта постигна своята мечта,
с какво нетърпение те чакам да прекрачиш прага,
да те видя здрава, усмихната, щастлива, няма по-голяма награда.
© Магдалена Петрова Все права защищены