Когато погледна към небето знам,че ти си някъде там,че ме гледаш с поглед умилен мислейки си - "Не тъжи за мен".

Но ето, че съм глуха аз за твойте слова и адска мъка пронизва ме в нощта. Не бъди ти тъжно мое слънчево дете, горчивите сълзи не подхождат на прекрасното ти ангелско лице.

Ти болката си подари на мен и живей с усмивка всеки райски ден. Ала ако някога ти домъчнее пак за мен, прати ти бяло гълъбче да долети в този ден, и нека роза с писмо с красива вест от теб да ми даде.

Тогава ще оставя мъката си и радостта ще грейне в очите ми, защото ще знам, че си до мен, докато не свърши моя земен ден.

Накрая ще изтрия аз сълзите си, защото ще знам, че някога ще бъдем заедно пак, приятелко добра, и дори смъртта не ще ни раздели. ♥♥♥♥♥♥ ;((((((