Моят град - Исперих - стих: Гражданская от slava82 (Славка Любенова)

18 мая 2011 г., 23:16

Поэзия » Гражданская

1630 0 3

В няколко български градове има

паметници на Хан Аспарух, но

само моят град носи неговото име.

Авторката

Във плодородна Лудогорска равнина

се ширнал моят хубав, моят древен град.

От птичи хор, огласян сутрин в ранина,

околовръст горите пръскат вечер хлад.

Тук някога живели нашите предци,

оставили безброй съкровища за нас -

могили на царе тракийски и светци,

Завета на Кубрат - във сетния му час...

Живеят в Исперих днес, сред гориста шир,

наследници на много древни племена.

Живеят в дружба, разбирателство и мир,

и сеят в равнината чисти семена.

И всеки негов жител - горд и с бодър дух,

се труди в него с чест, със жилести ръце,

че е наследник твой, о, Хане Аспарух,

и в пулса си усеща твоето сърце!

За тебе спомен скъп ще пазя, Исперих!

Със обич те възпявам в своя скромен стих!

petertpetrov (Петър Петров)

2011-05-20T18:01:23+03:00

Никога не съм бил в гр.Исперих,не го познавам,но авторката на тоя стих е поетичен бисер.Майстор на стиха.Поздравявам те Слевке !
djudjii (Жанет Велкова)

2011-05-19T08:33:52+03:00

Браво!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-05-19T04:45:32+03:00

Ехей, тук моето момиче е живяло няколко години. Благодаря ти за този искрен стих - градчето си струва! Поздрав!