8 июн. 2024 г., 07:27

Моят храм на живота 

  Поэзия » Любовная, Философская
725 3 5
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето,
когато вероятно всяка карма
зачева ни години преди бременни
да станат родните ни майки -
тогава си се врекла в мен.
(Отскоро? Няма как да го повярвам.)
Решил е Бог да бъда отмъстен
с любов, но първо нека я изстрадам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??