4 окт. 2007 г., 19:51

Моят живот 

  Поэзия
728 0 2

Родила съм се  без баща, но в
светъл ден!
И Бог изпратил е човек прекрасен,
за да се грижи той за мен!
Тогава аз поех по розов път,
живеех си чудесно!
Но дойде ден и аз се отклоних
от пътя лъчезарно чист.
Поех по грозната пътека
на несполучливия ми брак,
обрасла с тръни и коприва
трудна и непоносима.
За туй виновна съм си аз сама
и грешката е моя -
погубих сума ти сърца
а единствената ми утеха
са хубавите ми деца -
създадени от... непростимата ми грешка!

© Любка Тошкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??