Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада,
от надеждни копнежи хармония,
завладя ме пожарът им с тихият
зов на красивата твоя любов.
Заръмях от желание, тънка и светла,
като лъч заискрих във дланта ти.
Твоята тиха въздишка прошепната,
като цвете поникна в душата ми.
Във омая на устните, шепнещи обич,
на ръцете дарили ми свят от мечти,
на сърцето туптяло в прегръдката ми,
подарявам, от щастие топлите мои сълзи.
© Евгения Тодорова Все права защищены