Господи, помогни ми,
в твое име пиша тия рими,
ръката ти хвани ми,
правилния път покажи ми.
Ако трябва, накажи ме,
във Ада ти прати ме,
само изцери ме.
Не искам вечно да съм роб на самотата,
пред теб скланям си главата,
падам на колене и моля за опрощение,
вече не зная какво да правя, но моля
тe, светлината в края на тунела покажи ми,
как да бъда силен ти кажи ми,
моля те, помогни ми с трудностите да се справя -
във хорската ненавист продължавам да се давя,
от това положение искам да се избавя.
Не зная аз ли отдалечих се от теб, или ти от мен
и ето - сив е пак поредният ми ден,
всеки гледа с поглед озлобен,
всеки иска като него да си наранен.
Моля те, спаси ме от този гаден свят,
който се превърна във жив АД!
Изгарящ с неговите буйни пламъци от омраза и злоба,
всеки иска да те прецака и закара в гроба.
А мислех, че спасен съм,
но всичко се оказа шибан сън,
излизам навън, че вътре се задушавам,
към небето поглеждам и на враговете си прощавам,
римите си на кантари аз не слагам,
но във текстовете си душата си влагам.
Животът е игра и една е единствената пътека към успеха -
тази пътека, която докосва душата на човека,
бъди силен и намери своята посока,
на мен никой не ми даде насока, но се молех на Бога!
Ти помогна ми да намеря себе си, не се отрече от мен,
дори когато бях озлобен и наранен от "приятели", предаден,
за мен всеки шибан ден беше като последен,
дори най-горещият беше като леден!
Благодаря ти, че от мен ти не се отрече,
дори когато река от завист в мен потече,
затова продължавам да се боря
и знам, че един ден райските врати ще отворя!
© Найден Ранчев Все права защищены
Написано е чудесно!!!