Моят Ритъм (2003)

nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5

10 февр. 2009 г., 07:00

Поэзия » Философская

750 0 2

Часовник без име.

Стрелки без номер.

Циферблат без бяло.

Докосни ме, прегърни ме,

помогни ми.

Сега съм само тяло.

Страх ме е

от времето спряло.

Безумен ритъм.

Минутите се сливат във едно.

В безкрая?

Търся, моля, питам.

И няма вчера.

Няма утре.

Няма днес.

Само Сега.

Сега е пак химера.

Сега умира.

И е пак Сега.

Часовникът пак спира.

Задъхан, развълнуван

и наежен.

Дебне в мрака.

А аз се крия и треперя....

Чака...

Ще ме открие.

Плача.

Метални устни в мойта плът ще впие.

Стрелките се въртят обезумели.

Прескачат се по циферблата.

Спрели.

Крещя.

Но само той ме чува.

И аз се раждам,

за да стигна края.

И пак да се родя,

за да умра.

И хода на часовника да спра.

Ритъм...

Безумен и крещящ.

Отровен.

Спрял, застинал.

Гнил.

Реален.

Моят Ритъм.

09. 02. 2003

Моят Ритъм (2003)

Свързани произведения

Комментарии

Предложения