Да се взреш в тези две сивкаво-сини очи.
Да видиш как треперят от емоция ръцете му.
И през екрана на компютъра си да усетиш жегата,
kоято чувства той, облечен в черния костюм.
И да гледаш всяка ситна капка пот, избила по челото му.
Да чуваш всичките трептения в гласа му,
извиващ се, треперещ, съвсем не-идеален,
Но ангелски. И пеещ, заедно с музиката.
Той не пее, за да се издигне и да покрие звука,
създаван от брат му и другите трима братя по съдба.
Неговият глас пее заедно с техните китари и барабаните.
Той е красив, да. Очите му блестят странно, сякаш е луд. ...