Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
25 янв. 2023 г., 18:28

Mоят стих – най-големият грешник 

  Поэзия » Философская
819 3 3


Днес премръзнала явно прегракнало би
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.

 

А за вярващи май е студено, дори
и клисарят се топли – с пърцуца.
Посивяла, ненужна и куца,
нейде вярата там, край олтара се скри.

 

От иконите святи – безмълвни сълзи,
ветровете навън - безутешни,
моят стих – най-големият грешник,
на колѐне и лакти разкаян пълзи.

 

Не успял да разпръсне до днес над света,
колко светли молитви... Какво са?
А в ръка изтъняла на просяк,
пръска вяра и обич до Бога свещта.

 

 


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви момичета! Не, Дани. Аз не вярвам в покаянието и (вече) не умея да прощавам. Колко пъти съм си платила двойно и тройно лицемерните покаяния на някои особи и своята прошка, която само им е доказала, че са добри манипулатори... "Един ли, сто ли"?
  • Много силни чувства,Наде. Хубав стих!
  • Трябва ли да изгубим всичко в живота, за да събудим вярата и обичта? Силно стихотворение, Наде, с още по - силен финал!
Предложения
: ??:??