25 февр. 2006 г., 19:50

Моят свят 

  Поэзия
936 0 2


Моят свят?
Да надникнеш искаш зад очите?
Да чуеш мислите ми съкровенни,
да разбереш какво мечтая, какво най-мразя и
какво ме кара да заплача?
Е, щом питаш чуй,
моят свят… ръба на вълнолома е,
моят свят във вятъра се крие.
Днес съм тук, а утре там.
Днес се смея, утре плача.
Всеки ден, различен, всеки ден… прекрасен
Моят свят, винаги такъв е, различен, необхватен, неразбран.
Загубил своята посока, влачещ се мод леденият дъжд…
Моят свят, един-единствен, само аз съм в него… и пак сме твърде много.
Та затуй сeга ще ти река.
Какъв е, виждаш сам, ала да го разбереш ти няма.
ще го наречеш жесток, измисилен, посредствено стабилен.
Ала пак ще си е моят, там където вятърът ще вие,
там където птицата ще кацне да се скрие, там където търся и намирам
мойта самота.

©Eneya Vorodecky

© Енея Вородецки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??