И ти ли с отровни стрели ме прониза,
и ти ли със свойта тъга ме наказа?!
А мислех, че блудният син
на сестра не посяга!
Ненужни! - Нека!
Падам, в миг на слабост,
но стрелите измъквам,
обзема ме радост!
От тебе получих ценни уроци,
научих и много за свойте пороци.
Научих да обичам със открита рана,
научих, че за приятелство ...