При мен дошъл е тази вечер
вятъра, пътувал и бродил из света.
Като малко, мъничко човече,
уморено сгушва се в моята коса.
Носещ в себе си вкуса на самотата,
спотаил в гръдта си толкова съдби -
плачещо дете на самотата,
дълбоко ранено от човешките злини.
Но знам защо при мен си тази вечер,
преминало през сияния и непрогледна тъмнина.
Ах, ти, мое малко, мъничко човече,
своя бряг намери в моята душа.