Голгота не принадлежи на боговете,
по-често е връх за странните хора.
Онези, които крачат през ветровете
и пред които издигат стобори.
Които сънуват, че подаряват
на всички хвърчила и балони.
Тях хората предпочитат да мразят
и отвсякъде добрите прогонват.
„Пътят на Болката” е различен при всички.
Някои води Дяволът за ръка,
други с Бога се заключват в килии,
но един е краят – заспиваме в пръстта.
Голгота следва в картини послание,
греховно признание остава зад редове.
Душата на странник без обич се лута
и се среща с Дявола на горчиво кафе.
„Слабият не може да прощава.
Прошката е качество на силния.”
На това Ганди бе поучавал,
а не с лицемерно „обичайте ближния”.
Тълпите върлуват на глутници,
чуждите прогонват надалеч.
Превръща се светът в лудница,
а решения се взимат с меч.
Залезите раждат желание за любов,
изгревите отвеждат нагоре души.
Откога това се случва не зная,
а боговете отдавна мълчат.
Бялата птица вече отлетя,
неизживяла младостта си още.
Залива спомените тъмнина
в безумно синя нощ.
© Вили Тодоров Все права защищены