Моята крепост

20 июн. 2006 г., 08:03

Поэзия

1020 0 5

Моята крепост

От безброй устни отпивах,

пораждах грешка след грешка,

все с различни опитвах,

всяка радяла бе тежка.

Безброй сърца раних

и от толкова бях ранена,

любов никъде не открих,

от съдбата си бях сломена.

Тъй различни характери срещах,

а в любовта те бяха еднакви,

горди измамници вечно обичах,

оплитах се в заблуди лукави.

От мечти построих си дори замък,

там бях истински щастлива,

но срути се камък по камък

щом връщах се в реалността горчива.

Аз исках само да срещна

човекът, който все търсех,

да забравя думата - „грешна”,

да обичам аз някой все бързах.

За това от мен бягаха всички

от моята нежност страниха,

оставяха подли трохички

с тях затвор от болка построиха.

Тъй дълго в него останах

посещавана от хиляди други,

от тяхната измама пак страдах,

питах се от какви ли заслуги.

Тежко в затвора ми беше

и продължава да бъде така,

докато избранника мой не открие ме

и за спасение не ми подаде ръка.

Тогава ще отмине и мъката,

тогава ще изстине тъгата,

ще влезе лъч надежда в дните ми,

в любовен храм ще се превърне живота.

ti_ti_ooo (Мария)

2006-10-13T21:18:36+03:00

Много красив стих си написала. Моите поздравления. Дано се сбъдне мечтата ти.
triloymi (Марина Пл)

2006-08-11T12:45:14+03:00

6 за този стих
achko (Ангел Стоев)

2006-06-25T12:26:41+03:00

много искрено... личи си ,че си го написала от все сърце ! дано срешнеш този принц и си уредиш живота искрено ти го желая
patenceto (Надя Георгиева)

2006-06-20T17:26:00+03:00

Браво миличка! От мене 6!
Романтик (Христо Костов)

2006-06-20T09:39:34+03:00

Ще срещнеш принца свой в живота,
той затворът ти ще разруши.
Не се отчайвай, а бъди ти горда
и вярвай в своите мечти!!!

Поздрави за стиха, Мария!!!