И потичат сълза по сълза
И няма кой да ги забърше нежно
Чакането на позвъняване така желано
Надявайки се никой да не влезе
Моята малка стая на болката
Която никой няма да усети
Страхът да летя със себе си
Никой няма да хване кончето на хвърчилото
И да се радва на красотата ми
И никой няма да я види
Няма да я поиска камо ли да си я задържи
Сама в небето на реещите подържани с една ръчичка само… ...