Моята малка тайна

17 нояб. 2010 г., 11:22

Поэзия » Любовная

737 1 3

Моята малка тайна

Сама седя в хотелската стая

и мисля си за миналите дни

и изведнъж сами ми проговарят

и почват да разказват хотелските стени...

"Имаше на времето една любов,

която веднъж седмично гостуваше тука,

любов, която беше на смърт и на живот,

любов, която влизаше без да чука.

Имаше една красива дама,

заспиваше в прегръдките на силен мъж,

даваха всичко, за да бъдат двама...

... и да се видят още веднъж...

Криеха в очите си страх и страст,

смееха се честно, но повече плачеха,

ставаше ни мъчно чак и нас,

когато "Довиждане" през сълзи си казваха.

Бяха им от обич очите червени,

но трябваше вечно да крият това,

само тук се чувстваха защитени

и бяха каквито навън те не са.

Те бяха влюбени до лудост,

но сами осъдиха се да са разделени,

инак душите си щяха да погубят,

защото любовта им беше забранена."

И тази любов остана безкрайна,

заключена в стая 222,

само тя знае моята малка тайна,

която още мъчи моето сърце...

16.07.2010