Понякога тайно мечтая
за танц с момче едно,
но никога, Боже, не зная
кога и къде ще е то!
Не зная, но искам да бъде
в светлина от лунни лъчи
и в ритъма див да ме гледа
с големите си тъжни очи!
В нощта да забравя за всичко -
лика на светлия ден,
страхът подир мене дотича
за хаоса вътре във мен!
Денят, превърнал се в ролка,
копнежът на нощния вик.
Горещите късчета болка,
ликът на самотния миг!
Понякога само рисувам
нощта с момчето едно!
В рисунките с него танцувам,
дано да дочакам, дано!
[На приятеля ми, слънцето в мрачния ми живот, благодаря, че си до мен]
© Теди Дамянова Все права защищены