усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
21 сент. 2006 г., 13:23

Моята обич 

  Поэзия
1427 0 4
Сега, когато пиша тези редове,
пред тебе свято се заричам:
сърце ми силно все ще те зове,
сърце ми нежно все ще те обичa.

Първата ни среща аз не помня,
защо е нужно да я знам,
когато толкоз те обичам,
а въпреки това съм сам.

Обичал съм те винаги и много,
това ти знаеш отпреди,
заклевъл съм се с думите сурови,
че любовта ни няма да загине.

Не знаеш ти какво е да си влюбен,
не знаеш ти какво е да си сам,
но сигорно разбираш, че те любя,
и никога не ме оставяй сам.

Сърцето ти не ми е длъжно,
насила няма да те задържа,
но - вявай - ще ми стане много тъжно,
ако с теб се раделя.

Не си отивай тихо  в мрака,
не ме оставяй горък, натъжен,
ще ходим всяка вечер на разходка
и ти ще бъдеш винаги до мен.

С тези думи искам да ти кажа,
че вечна обич бих ти дал, 
дори когато дойде края,
в сърцето ми ще има жал!

© Силвия Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??