...Моя прекрасна любов...
Има любови, които не се надграждат с годините,
има и такива, чиито пламък е все още жив,
има и разцъфващи, които по пътя са бодли и рози,
има и несломими, прекрасни любови, като нашата...
Има любови, които се пазят и се гледат с обич,
има и такива, които достигат сушата...,
тези, които не виждат друго освен болката в живота,
има и несломими, прекрасни любови, като нашата...
Любов моя, моя прекрасна любов, мой делириум...
не се заблуждаваме, че можем да се забравим-
любовта е жадна, като морето неутолима...
Облегнах се, за да си почина в успокоение...
на пристанището, където пак ще се намерим-
Любов, любов, която само за един ден може
да изпълни сърцето и живота с щастие,
която лекува всяка мъка постепенно...,
която преживява мига и се преражда отново...
Има любови, които ни водят към бездната на рая,
такива, който са незабравими и уникални,
които ни даряват с нежност и фантазия...
такива които са всичко това и повече
любови, прекрасни любови като нашата...
Любов моя, моя прекрасна любов, мой делириум...
не е, че нямаме своите страдания...,
но когато всичко е потънало в тъмнина,
когато страдаме и съдбата ни изпитва,
а и когато пътя ни е прегърнат и осветен
любовта ни винаги е на дневна светлина...
Любов, любов, която само за един ден може
да изпълни сърцето и живота с щастие,
която ни дарява с надежди в безнадеждното...
която преживява мига и се преражда отново...!
© Лили Вълчева Все права защищены