Моята земна, неземна любов

20 окт. 2011 г., 16:37

Поэзия

968 0 3

Моята земна, неземна любов
не прилича на другите
тя е кладенец нощен,
влага, порив и зов ,
ароматен извор
извиращ от недрата ми,
дивите..

Тя е нежно дихание
пламък изгарящ,
тих ветрец и въздишка,
тя е скрито съкровище,
необятно поле,
морски бриз …
Нощен прилив от лава,
и тръпнещо дишане…
на незнайно чудовище,
скрито в дебрите
на тайното ми желание
за още и още, и още…
Моята неземна, земна любов
толкова истинска
толкова предана,
безпощадно раздаваща себе си
скрита в мен, скрита в теб,
земна, неземна
като душите ни...
Виж брега и стаената прелест
на деня недогарящ
приеми ме,
тиха есенна горест ти нося
ласка на лист от маслината стара
приведена мъдро в края на двора ти!

Приласкай ме, Море,
дивна песен след мене остава
безпощадно раздираща бездна,
от която буен, слънчев поток от искри
през смълчания свят преминава…

Свързани произведения

Starman (Евгени Цекин)

2012-04-17T07:53:30+03:00

Да достигнеш звездите! Да можеш да се докоснеш до тях! Да можеш, да вземеш една и да я подариш на човека, когото обичаш и той в замяна да ти подари нейното сияние! Това е любовта!
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-20T18:45:09+03:00

Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-20T16:38:56+03:00

За любов към морето ли говорим или за любовта изобщо?

Моята земна, неземна любов

Свързани произведения

Комментарии

Предложения