Във моята зима те затворих, любов,

превърнах  в кристали от скреж верността ти

със бялата, снежната част от своя живот,

направих на кубчета лед нежността ти.

По кубче ще слагам във чаша кафе,

на глътки горчиви ще го пия студено

и вкусът ще напомня за твойте ръце,

взели в шепи сърце заледено.

Ще изпия последната глътка кафе,

празна чаша ще остане след тебе,

подарявам я чиста на тебе, море,

с морски пясък и сол напълни я.

И след туй ще вървя, ще остана сама,

с меланхолия ще летя в  необятност,

ще крещя, когато настъпва нощта,

и със камък ще свалям мечти в непонятност.

И ще  говоря може би  високопарно

или ще бъда снежно безразлична,

приела избора ти повече емоционално,

аз знам - ненужна съм и съм за теб безлична.

Не се разчувствам на сбогуване,

постъпихме правилно, моя любов,

остана само нечие тъгуване.

Чие? Ще покаже самият живот.